Часовникът Big Ben в Лондон, неговата история и интересни факти

Това че сме сайт за дамски ръчни часовници, не означава че трябва да пишем и създаваме статии само за тях. На нашият екип са му интересни и други различни факти, все обвързани с часовниците като цяло, техните технологии и механизми на работа и разбира се историята им.

На Уестминстърския дворец в Лондон, през далечната 1288 г. е поставен един от първите в Европа кулни часовници. За съжаление, механизма и всичко останало е просъществувал до 16 октомври 1834 г., когато пожар унищожава целия дворец. Архитекта Чарлз Бари е избран да построи всичко наново. Под негово ръководство е изградена 93 метра кула в готическо-викториански стил. Циферблатите са с диаметър 7 метра са на височина 55 метра над земята. Изградени от 312 парчета матово, млечно стъкло, осветявани отзад с крушки и изглеждат фосфоресциращи. Цифрите са в древноримски шрифт с височина 61 сантиметра. Дължината на стрелката за минутите е 4.2 метра, а за часа - 2.7 метра. Ако трябва да се качвате, ще трябва да изкачите всичките 334 стъпала, водещи до върха на кулата и самият механизъм.

Първо е формулирана задача да се построи най-съвършеният, точен и надежден механизъм, включващ всички технически постижения на човека до момента. Първият удар на камбаната при отбиването на часовете не трябва да е с отклонение повече от секунда. Задачата е поверена на майстора на морски хронометри Едуард Джон Дент. Механизмът е почти завършен по неговите чертежи, когато внезапно умира през 1853 г. и делото му е продължено от доведения му син Фредерик Дент. Наблюдаващият всички дейности Едмънт Денисон предлага някои промени. Изобретеният от Дент гравитационен принцип на задържащата система се снабдява с двойна трилопатна перка. При този тип устройство махалото се клати, ползвайко силата на гравитацията.  Това решение представлява нов етап в развитието на часовникарската техника и по-точно, използването на свободния ход. Резултатите от новия принцип на работа е отклонение от 0.2 до 0.3 секунди за денонощие. 

Махалото на часовника е с дължина 4.4 метра и тежи 312 килограма. Целият механизъм тежи 5 тона. Стрелките са задвижвани от 257-килограмова тежест, а биещите механизми за часовете са от по 1250 килограма всяка. Носещата рама е 4.7 м. на 1.4 м. Някои от зъбчатките на часовника са големи колкото колелата на локомотив. Навиването до 1913 година е било ръчно с манивела и чак след това с електромотор. Интересна е и историята на камбаните, като първата е отлята с тегло 16 тона. Но на пробите преди монтирането и, чукът с който се удря, е прекалено тежък и се спуква. Новата, отлята тежи 13.6 тона с височина 2.2 метра, диаметърът в широката част 2.9 метра. Пробите са успешни, но само няколко месеца след откриването на часовника и тя се спуква. За цели 3 години биенето е прекратено. Едва през 1863 година се досещат да завъртят камбаната на 90 градуса и чукът да удря на ново място. Звукът е малко странен, но затова пък неповторим и така вече над 150 години!