Знаете ли, че всеки ръчен часовник съдържа скъпоценни
камъни? И като казваме всеки, става ясно, че не говорим за онези, които са
инкрустирани в циферблата или по ринга на часовника за украса, а за тези
скъпоценни камъни, които често са невидими потребителя – те са вътре в
механизма на часовника, и са неизменна част от неговата точна и безпроблемна
работа.
И наличието
на скъпоценни камъни в часовниците не е някаква прищявка на часовникарите, а е
необходимост, без която тези устройства не биха функционирали толкова прецизно
и точно.
Първоначално,
при производството на ръчни часовници са се използвали естествени скъпоценни
камъни, най-често рубини, зарази тяхната здравина, износоустойчивост, и фактът,
че не се разлагат и окисляват от маслото в часовниковия механизъм. Та именно
използването на естествени скъпоценни камъни е правило ръчните часовници
недостъпни за простолюдието.
През 1704
година се е появил първият часовник, който съдържа естествени рубини в
механизма си. Идеята за използването им е на небезизвестният часовникар и
изобретател Джордж Греъм, а самото им
използване е наложено от факта, че часовниците ставали все по-малки по размер,
съответно и механизмите им били с по-малки размери, и постоянното триене на
отделните елементи, водело до бързото им износване. С използването на рубини
обаче, този проблем бил радикално решен.
Почти 200
години по-късно е открит метод за производство на синтетични рубини. Тяхното
използване в часовниковите механизми ги прави по-достъпни за обикновените хора,
защото цените им значително се понижават. Но не ниската цена е главната причина
за използването на синтетичен рубин в часовниковия механизъм. Те имат по-малко
примеси, по-стабилни са, структурата им е по-равномерна, а силата им –
по-висока.
Естествените
необработени камъни се използват най-вече в лимитирани модели часовници, или
пък в скъпите луксозни модели, предлагани от световноизвестните производители.
Във всеки
часовник има различен брой скъпоценни камъни. Най-често, те са 21, но това не е
задължително – всеки производител сам преценява колко камъка ще използва в
даден модел часовник. Камъните в часовниците биват два вида: функционални –
тези, които са неизменна част от механизма, и нефункционални – тези, които са
инкрустирани на ринга, каишката, циферблата и т.н., само за украса. За
информация ще кажем, че има модели часовници, които са с по над 100 камъка,
като повечето от тях, са с чисто декоративно предназначение.
